(1932 г.)
"Докато аз живея, ще се боря за възражда-
нето на българския народ, за неговото
бъдеще и неговото величие."
Народна България срещу партизанска България
Български граждани!
Политическите бъркотии в последните четиринадесет години създадоха два фронта, които се борят за победа.
Там-фронтът на партийна България!
Тук-фронтът на народна България на бъдещето.
Докато партиите и съюзите се мъчат да отразят дълбоките различия на нацията и раздробят обществените сили, днес събуждащата се българщина в националсоциализма идва да премахне тая диференция и сплоти народните сили.
Причините за тия небивали в българската политическа история събития са прости и ясни:
Българският народ от края на 1918 година се намира в една непоносима душевна, политическа и материална криза. Не само стопанският фундамент на държавата е разрушен, не, също и основите на нашия духовен живот и държавен мироглед са разрушени.
Нещастието на България не е съдба, но бягство на партиите от отговорност.
Три дузини партии се грижат за това, за да не може да стигне до край разпокъсването силите на българския народ.
Селяни и граждани, работници и работодатели, занаятчии и калфи, чиновници и средносъсловници са организирани политически, тия партии желаят да спасят своите привърженици, обещават това най-тържествено пред всеки нов избор и всичките заедно или поотделно не могат да предотвратят катастрофата.
Тая разпръсната партийна картина, която намира най-характеристичния израз в парламентарното "заведение" за приказване, трябва в най-тежките моменти да представлява България пред света!
Светът взема под внимание това траурно представителство и съответно това действува с нас.
От четиринадесет години партиите на слабостта и безсилието, които са неспособни и лениви, стъпка по стъпка предават всички блага на чужденците.
В същото време един поток от вестникарски произведения, театрални и кинематографически пиеси, книги, списания и брошури рушат всичко онова, което с векове е било вътрешна духовна и морална връзка на нацията.
Лъжата и клеветата са изключителните средства на политическата борба срещу истинската българщина. От тия органи и групи късат плодовете на честта и историята на нашия народ, на нашите държавни мъже и пълководци, също така те рушат нашите фамилии, нашата религия и накрая унищожават нашия Бог.
Греховете на сегашната система
Сега, когато аз, един неизвестен мъж и български войник, влизам в политическия живот, аз изпълнявам само повеленията на моята съвест. Аз не мога като милиони други да се примирявам и мълча и безгласно да се приютя при ония, които с опита на историята и човешката хитрост и егоизъм търгуват с интересите на България и я превръщат в една руина. Аз трябва, най-после, в името на народа да взема една позиция срещу виновниците на четиринадесетгодишната стопанска и политическа катастрофа на България.
Упорна и тежка ще бъде борбата, която движението, което сега извиквам на живот, ще води срещу тия, които днес владеят България и разполагат с всички пътища и средства на обществения живот. Те могат да накарат моята уста завинаги да млъкне, да ме преследват, могат да ми забранят словото, да потиснат движението, да попречат на пропагандата, да спрат моите вестници и моята литература.
Всичко това те могат да сторят.
Само едно те не ще сторят:
Не могат да опровергаят събитията и спрат развоя и победния марш на българския националсоциализъм.
Безразлично какви причини те ще търсят, за да се защитават, дали са действували активно или пасивно са търпели, за участта на България те всички са отговорни. Техните водители носят за това страшната отговорност. Те обещаваха някога щастие и богатства, свобода и достойнство на народа като резултат на техните дела.
Те не изпълниха тия обещания.
За четиринадесет години те разрушиха стопанството на един иначе пестелив и работен народ.
Селяните, работниците, занаятчиите, средносъсловниците са предадени и изоставени. България е в едно пълно вътрешно стопанско и политическо разложение.
1. И затова аз схващам задачите на един български държавник да организира и обхване социалните и национални елементи на нашия народ в едно общежитие.
2. Аз виждам бъдещето на тая нова българска взаимност осъществено само тогава, когато бъде изпълнено от един действителен национален живот и въодушевявано от от една здрава национална воля.
Аз не вярвам във възможността за осъществяването на една нация, в днешните водовъртежи, ако тя не държи за своята чест за своите традиции и с гордост не мисли и работи за своето национално бъдеще.
Не парламентарна система, а авторитетът на водача!
Аз считам бъдещето на нашия народ тежко застрашено, ако на мястото на сегашния демократически парламентаризъм не дойде отново един силен авторитет на водача. Един авторитет, който трябва да изгради от най-малките, до най-големите стопански политически реформи. В една епоха на общо разложение може само силата на една воля да тласне общественото развитие по неговия правилен път. Колебанията се заплащат горчиво от народа.
Марксизмът трябва да бъде обезчервен.
Аз мисля, че за увеличаване съпротивителната сила на един народ той трябва да се развива само върху здрави и планомерни основи, като се запази духовната и религиозна връзка. Остаряването и разпокъсването на едно народно тяло чрез явленията на нашия културен болшевизъм (kuturbolschewismus: определение на десните среди в Германия и особено на националсоциалистите за комунистическата и повлияната от нея художествена култура, а също и за някои левичарски рабирания за изкуството, вкл. и пацифистки възгледи (бел. на съставителя Н. Поппетров)) са много по-опустошителни, отколкото действията на стопанския и политически болшевизъм.
Аз не разбирам при това, как може да се говори против безбожниците и да се прави съюз с тях.
Аз считам за необходимо да се преодолее и обезчерви политическият, стопанският, културният марксизъм в интереса на целокупния български народ, преди всичко в интереса на българските селяни и българските работници.
Спасяването на селското съсловие значи спасяване на българската нация.
Аз виждам единствената продължителна гаранция за бъдещето на нашия стопански живот само в два фактори:
1. В нашата собствена земя.
2. В нашата работна сила и в нашите способности.
Заради това аз виждам в спасението на селското съсловие не спасението на някаква професия, но в обширния смисъл на думата
Спасението на българската нация
Действителното благо на нашия народ почива върху животоспособността на селското стопанство.
Аз считам затова стопанската политика от последното десетилетие за много погрешна, напълно без корени и с това водеща към пълна катастрофа нашето национално стопанство.
Аз виждам в съхранението и защитата на едно здраво селячество най-добрия щит срещу социалните заболявания, както и срещу упадъка на шата националност.
Долу болшевизмът!
Съхранението на широките средни съсловия е също така необходимо за органичното развитие на народния организъм, който също така е една предпоставка за съхранение собствеността. Съзнателно пролетаризиране на средните и дребните промишленици, унищожението на малките дюкяни и иначе самостоятелни екзистенции, както занаятчиите, води до това, че накрая само едно незначително малко число хора се интересуват от понятието за собственост и множеството, на което възможността за самостоятелност е ограбена, става враг на схващането за собствеността.
Комунистическата държава може само чрез работата на некомунистическите народи, както и чрез духовни и материалистични творения, да поддържа едно некомунистическо стопанство. Със своите средства то, благодарение на своята конструкция, липса на интерес на своите граждани, в едно късо време трябваше да дойде не само до стопанска, но общо и до една културна стерилизация.
Борбата срещу болшевизма като световна опасност е практически една борба за една богато разчленена, органически здрава народна държава, която в селячеството намира своя фундамент, в средносъсловците-моста, по който отделните и способни хора могат да се качат по високите стъпала на живота.
Упражняваната от десетилетия практически разрушителна работа на буржоазните и социалдемократически партии допринесе за подриването на тия два основни стълба на държавата и победата на бошевизма. Аз, обаче, съм антиболшевик и нося консеквенциите (последиците) за това.
Стопанството трябва да служи на народа
Аз като националсоциалист виждам в нашия стопански, политически живот само функциите на народното дело, които служат за това, за да съхранят неговия екзистенц и развитието му. Затова човекът не живее за стопанството само, той не живее и само за капитала.
В едно действително здраво народно дело гражданинът не е за стопанството и стопанството не е за капитала, но капиталът служи на народа.
Аз виждам затова в растежа на лихварството и заемния банков капитал едно бавно, но сигурно унищожение на народа.
Под непоносимите и безсмислени лихвени товари постепенно се руши българското производство, българското стопанство. Не е жизнена важност, щото капталът да се олихвява с 10-15 процента, жизнено и важно е обаче, да живее стопанството и производството да бъде способно да удовлетвори нуждите на консумацията.
Защита на работящите хора
Също така, както стопанството и капиталът трябва да служат на нацията, трябва да служи и работата за същата цел.
Блгородният носител на работата не е машината, но самият човек. Грижите и защитата на работящия човек е всъщност грижа и защита на нацията, на народа. И не от състрадание аз се боря за едно действително житейско образование и подготовка на българското работничество, но от истински и здрав разум.
Аз съм социалист, защото ми се вижда непонятно една машина да гледам най-грижливо, а благородния представител на работата, самия човек да оставим да загине.
Защото аз желая моят народ отново да се издигне до едно благосъстояние, да се повдигнат отново неговите работни сили. Аз виждам последното бъдеще на нашата българска нация осигурено в размера, в който действителните носители на работата от духовния и физически вид да се слеят в една съвкупна взаимност. Не господари и роби, не буржоазия и работници, но съвкупно действующи хора на една нация.
Моите убеждения, моята програма
Граждани и работници българи,
Аз не вярвам в едно бъдеще на българската нация, докато нейните интереси са представени от двадесет партии, съюзи и групи. Аз познавам пораженията на българския народ чрез разпокъсването на неговите сили. Не е нужно за интересите на българската нация тя да бъде разпокъсана от толкова много политически организации.
Аз смятам за невъзможно един народ да противостои на днешната световна криза, ако той вътрешно е разкъсан на класи.
Тъй както някога от плебеите и патрициите произлязоха гражданите на Рим, така трябва днес от работниците и гражданите да се създават българи!
Само тогава силите на народа не ще бъдат разкъсани във вътрешна братска борба, а ще създадат нови извори, а ще създадат нови извори за възраждането на нацията.
Аз не вярвам в това, че днешните партии ще обединят услията на нашия народ; те търсят да съхранят в тая разпокъсаност само своя собствен екзистенц. Защото какъв смисъл ще имат в бъдеще пролетарските и буржоазни партии, когато не ще има повече буржоа и пролетарии, а само българи!
Дъжавният морал като предпоставка за народно благоденствие.
Тъй както функциите на живота трябва да служат за една цел, за да съхранят човека, така също и държавата трябва да служи на същите задачи. Държавата трябва да въплоти в своите закони всички понятия за доверие и вяра, за право и морал, които самата тя иска от своите граждани.
Една система, която отново ще върне доверието и вярата на своите граждани, които с безсмислените стопански закони и действия са разрушени, която за дълго време е суспендирала работата, която отказва жертвите, за да не жертва своята политика, която съкратява екзистенца и заплатите на офицери и чиновници, на учители и свещеници, стари пенсионери и вдовици, за да могат други недостойни елементи да вземат милиарди и натрупват незаслужени богатства. Една политика, която е потиснала и задушила с данъци и финансови задължения работния народ, за да плаща милиарди и несправедливи задължения на чужденците.
Един режим, под чието действие всичките понятия за право са разклатени, един вековен морал е раздрусан, всички традиции и достойни възпоменания са опозорени, героичните защитници и борци за отечеството са от недостойните елементи и агенти на чужди държави, всичко това не може да води един народ към щастие!
Една система, в която партиите, които носят хрисиянски морал, са съединени с ония, които отричат Бога, тя е така корумпирана, гнила и ленива, тая система трябва да бъде победена или нацията ще загине!
Един народ в такова вътрешно състояние е външно политически безсилен и незащитен. със своята вътрешна слабост той издава квитанция за външната си политическа слабост.
Всичките опити на сегашните и предшествующия режим да подобри външната политическа ситуация на България аз виждам, че са безплодни и без надежда, които не могат да доведат вътрешно политически българския народ до здрава, изпълнена с чест взаимност и създадат фундамента на една здрава, непоколебима нация.
Борбата, която българските националсоциалисти почват, ще продължи безспирно и неуморно за повече свобода и хляб на българския народ.
("Програма на Националсоциалистическата българска работническа партия"., в: Поппетров, Н. - "Социално наляво, национализмът - напред". С., 2009 г., с. 507-513)
